Подводницата е американска. Дадена е на турската армия през 1971 година. В екплоатация е до 2010. За мое голямо съжаление не можах да направя снимки вътре, които вярвайте ми биха били впечатляващи. Оказа се, че подводницата е все още собственост на армията и е дадена под наем на музея. Снимките вътре са забранени поради тази причина.
Голяма е определено, но когато влезете вътре се разбира, че цялото място е заето от апаратура, кабели, торпеда, двигатели и т.н. За хората има страшно малко място и бихте били удивени, че е събирала 83 моряци. Има моряци, които спят в торпедното отделение и отговарят за торпедата. Тяхните легла са буквално върху торпедата и на една педя от кабелите и тавана. Страхотна психика трябва да има човек за да издържи там.
Този вход/изход е направен за туристите. Подводниците нямат такъв. Ако виждате шлюзът след изхода...е това е оригиналния начин. Отгоре е на дупки и водата се оттича през тях и през отворите отстрани. Това е направено така, за да не се задържа много вода на повърхостта, когато излизат над водата. Така по - лесно могат да се движат отвън. Пътя към шлюза си е вертикална стълбичка. Всичко си изизква много голяма физическа подготовка.
Парапетите също за сложени след това заради посетителите. В тази "кула" която виждате се намира стаичката с перископа. Под нея има командна зала, а под нея друга зала с апаратура. Като казвам зала имайте в предвид помещенийце с апаратура и място за един човек или двама. Моряците на подводници са високи до 180 см. и могат да бъдат до 85 кг. Преминават една година специални тестове и обучение преди да бъдат допуснати на борда. Трябва да издържат на налягане и да са с голяма физическа и психическа подготовка. След потапяне, могат да останат под вода до 3 месеца. След 3 месеца могат да слязат на суша за 20 дни. Тогава ходят като патици, защото загубваш нормалната походка вътре. Помещенията са толкова малки, че няма къде да се върви. Всичко това ни разказа човек прекарал 25 години от живота си на подводници.
В столовата се яде на групи, понеже не могат да се съберат повече от 18 човека. Макар, че и за 18 мястото е много малко. Представете си около 2 квадрата. На 2 кв. метра 18 човека. Няма легло, на което някой би могъл на спи с опънати крака. Леглата са малки и къси и разстоянието над тях е много малко. В спалното помешение са едно над друго. Само капитана е в отделна каюта да го наречем. Сега вече подводниците са с дигитална техника, тази е с механика.
На края на подводницата е мястото с механичното управление. По средата се определя курса и се дават заповедите как на къде и т.н. заедно с перископа. От там се предава на края, където е механиката и ръчно се управлява самата подводница.
Не е за хора с клаустрофобия и непонасящи шум. Особенно в отделението с двигателите шума може да е ужасяващ. Забележително изживяване за мен беше да я видя отвътре. Минахме цялата дължина, влязохме през единия вход, манхме през отделенията вътре и излявохме от другата страна. Има изисквания за това кой да влиза. Предупреждава се, че ако имате сърдечни проблеми, клаустрофобия, астма, и други подоби състояния не бива да влизате. Не харесвам оръжията и войните, но ми беше изключително интересно да видя машина като тази. Понякога се изумявам каква психика, издържливост и воля могат да имат хората. Все пак трябва да призная, че машината сама по себе си е удивително постижение, особено за времето си. Построена с голяма прецизност, труд и детайли. Получихме сертификат, че сме били на борда от бившия моряк, който така добре ни обясни всичко. Както казах той е прекарал 25 години по подводници, по - голямата част от които под водата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар